Joel 1

За пророк Йоил се знае малко. Липсват сведения и за времето на неговото пророческо служение. Той е живял в Йерусалим, бил е свещеник в храма и вроятно е бил съвременник на цар Йоас (IХ в. пр. Р. Хр.). Други изследователи на Стария Завет обаче смятат, че Йоил пише книгата преди средата на VI в. пр. Р. Хр.

Съдържанието ѝ може да бъде разделено на четири части: 1. Бедствие, причинено от скакалци и суша (1:1-12). 2. Принасяне на плодове на покаянието (1:13 – 2:27). 3. Разкриване на даровете на Духа (2:28-32). 4. Съд над Божиите врагове (3:1-21). В първите две части пророкът разкрива на съвременниците си историческата действителност, в която живеят, като ги приканва към покаяние. Третата и четвъртата част говорят за предстоящи събития, някои от които са споменати в Новия Завет като вече изпълнили се (Деян. гл. 2), а други, като темата за „Денят Господен“, все още предстоят.

Основната идея в кн. на пророк Йоил е темата за постоянното Божие присъствие в света. Към всяко от описаните настоящи или предстоящи събития пророкът включва и Бога като промислител и участник в живота на хората. Тук вечното доминира над преходното. Пълно е описанието и на възстановеното благоденствие на Неговия народ след покаянието му.

Плач за предстоящо бедствие

1 Слово на Господа, което беше отправено към Йоил, син на Ватуил:

2 „Изслушайте това, старци, и внимавайте, всички земни жители: такова нещо ставало ли е във ваши дни или в дните на предците ви? 3Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на своите деца, а техните деца – на следващото поколение:

4 ^a Скакалци изпоядоха недоизяденото от гъсеници, червеи и бръмбари.

5 ^b Изтрезнейте, пияници, плачете всички, които се опивате с вино, и ридайте за новото вино, което се отнема от устата ви! 6 ^c Защото срещу Моята земя потегли за битка силен и безброен народ; зъбите му – лъвски зъби, а челюстите му – като на лъвица. 7 ^d Той опустоши Моята лоза и пречупи смокинята Ми, обели я до голо и я захвърли; клоните ѝ станаха бели.

8 Плачи, както млада жена, препасана с вретище, плаче за младия си съпруг! 9Престанаха да се принасят мирни жертви и възлияния в дома на Господа; плачат свещениците, служителите Господни. 10Опустошено е полето, тъгуват нивята, защото житото е поразено. Изчезна новото вино, свърши маслиновото масло.

11 Земеделците са в отчаяние, лозарите ридаят за пшеницата и ечемика, защото цялата жътва по нивите е пропаднала. 12 ^e Лозата изсъхна, смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета в полето изсъхнаха; затова и радостта сред хората изчезна.

13 Облечете се с вретище и плачете, свещеници! Ридайте, служители на олтара! Влезте и прекарайте нощта във вретища вие, служители на моя Бог! Защото няма вече мирни жертви, нито всеизгаряния в дома на вашия Бог. 14 ^f Определете свещен пост, подгответе богослужение, призовете старците и всички жители на тази страна в дома на Господа, вашия Бог – и отправете молитви към Господа. 15 ^g О, какъв ден! Ето денят Господен приближи: той ще дойде като гибел от Вседържителя. 16Нали пред нашите очи отнеха храната, веселието и радостта от дома на нашия Бог?

17 Посевът изгни под буците, житниците запустяха, хамбарите са порутени, защото няма вече жито. 18Как стене добитъкът, мучат говедата, защото няма паша за тях; мъчат се и стадата дребен добитък.

19 Призовавам Тебе, Господи, защото огън запали степните пасища, пожар изгори всички дървета в полето. 20Даже и дивите животни се надяват на Тебе, защото водните потоци пресъхнаха и огънят запали пасищата в степта.